Кристофър Сорентино Интервю за писане

Вълнуващият роман на Кристофър, Сорентино, Бегълците (Саймън и Шустер) бе пусната на 9 февруари 2016 г. с широко критично признание. Джим Руланд за Лос Анджелис Таймс нарече книгата „… предпазлива приказка за всеки, който обмисля последиците от сключването на брак, афера, писане на роман или преместване в страната в служба на изкуството. не се включи в тайното желание, което всички ние имаме от време на време, за да се отървем от кожата си и да започнем отначало - и Дона Сиймън пише в книгата с коментари: Имахме късмет, че имахме възможност да говорим със Сорентино не само за неговото писане, но и за живота му като писател, за ролята на издателството и за мислите му за подпомагане на младите писатели.

Арт Vs. художникът

Рейчъл Шърман: Какво мислите за изкуството срещу художника? Как да отделиш живота си от остатъка от живота си (или са едни и същи) на практическо ниво, както и емоционален?

Кристофър Сорентино: Последният път, когато моето писане и живота ми бяха напълно смесени, беше в моите дни от Стивън Даедалус, преди двадесет и пет години. Оттогава това е обичайната бъркотия: работни места, брак, деца, развод, миене на чиниите. В практически смисъл, винаги съм бил много адаптивен. Написал съм вечер, писах в ранните сутрини, пиша в интервалите между другите задължения. И аз се примирих с това, че понякога нямам време да пиша. В емоционален смисъл, понякога изкуството е много по-присъстващо, отколкото при други.

Чувствам го като постоянен натиск. Ако пиша, то отива в работата. Ако не мога да работя, виждам. Номерът е да не позволим кипенето да избяга в средата, където са хората, които обичате.

Разликата между писане и публикуване

RS: Как съчетавате писането и публикуването? Дали поставянето на вашата книга "навън в света" се чувства като отделно начинание от писането на самата книга?

CS: Мисля, че са напълно отделени. Писането е самотна, проучвателна и временна дейност. Отнема много търпение и вяра, че наистина грубите петна ще минат. Склонен съм да запазя работата си в напреднала фаза, независимо дали върви добре или върви лошо. Тази част от мозъка ми, която я създава, изисква това. Поне за мен това не включва никакви стратегии за достигане или обжалване пред аудитория. Така че, с публикацията, вие преминавате директно от този балон към съвместни усилия, зависещи от проницателните изчисления за това как да опаковате книгата и да я вкарате в ръцете на колкото се може повече хора, които са добре настроени към нея.

И вие, писателят, трябва да се появи заедно с книгата. Трябва да обясните нещата пред публика или журналисти, за които сте мислили само в контекста на писането им. Лицето ти се появява във вестника. Хората казват неща за вашата работа, които редуват главата ви да се подува или да ви накара да искате да пълзите в дупка. И, разбира се, докато всичко това се случва, книгата е зад вас - освен от някои корекции на доказателствата, това, с което сте живели от две, три, пет години, е просто нещо, което веднъж сте написали, нещо, което Преместих се от.

RS: Как публикуването на "Бегълците" е в сравнение с другите ви книги (досега)?

CS: Е, най-подходящата точка за сравнение е TRANCE, която излезе преди десет години. Тогава онлайн литературните сайтове едва започват да намират основите си. В по-голямата си част това беше въпрос на чакане за прегледи на печат и друга преса да се появи. Понякога имах изрезки, които ми бяха изпратени в плик от FSG. Някои от най-ранните внимания, които ФУГИТИВИТЕ привличаше, не съществуваха тогава - като например "Най-очакваните" списъци на сайтове като The Millions и Flavorwire.

Това е добрата част. Лошата част, предполагам, е, че много, много вестници и списания са се сгънали или просто са намалили покритието на книгите си през следващите години. Също така, тогава нямах уебсайт и нямаше социални медии, които да използват за популяризиране на книгата, не че съм известна като социална медия. В противен случай изглежда, че вниманието идва малко по-рано.Списъци и контакти, плюс печатни прегледи, за които не мисля, че бях получил толкова много пъти преди публикуването (9 февруари), с изключение на сделките, като Booklist and Publishers Weekly.

И този път съм прегледана в Книгите на времето, което е много високо. Получих се, но приемам, че съм пристигнал. Или това, или се опитват да ме убият, преди да мога да вляза на вратата.

Съвети за млади писатели

RS: Какъв съвет бихте дали на младите писатели?

CS: Забавно, това е мястото, където творческият опит и опитът на издателите са склонни да се обединяват. Младите писатели трябва да дават приоритет на четенето, преди всичко. Те трябва да четат различно, когато им е удобно, да четат систематично, когато им е удобно. Те трябва да четат така наречената литературна фантастика и жанрова фантастика. И когато пишат, те трябва да се опитат да приложат това, което харесват в това, което четат на работата си. Те не трябва да се тревожат за намирането на агент или дали това, което правят, е привлекателно за сегашния пазар.

Те трябва да излязат извън пазара и да развият смисленото и красивото им. И те трябва да бъдат търпеливи. Имам усещането, че за много млади хора, с възможност да публикуват мигновено на различни платформи, работата се извършва веднага след като се натисне "пост" и започва отговорът. И наистина не мисля, че това е смисълът. Може би това е остаряла гледна точка от член на различно поколение, но не мисля, че писането е за предизвикване на реакция на горещото ви отношение към някакъв въпрос от деня.

Писането е дълга игра, включваща изобретяване, синтез и известна степен на тайност. Не се нуждаят от отговори на други хора, за да бъдат пълни. Работата в изолация и несигурността сама по себе си е определен вид дисциплина, а писателите трябва да я култивират.

Кристофър Сорентино е автор на пет книги, включително Trance, финалист за национална книга за художествена литература. Следващият му роман, The Fugitives, е предложен от Simon & Schuster. Неговата работа е широко антологизирана и се появява в "Обществено пространство", "Бафлер", "БОМБ", "Форума на книгата", "Съюзи", "Ескуайър", "Ограда", "Гранта", "Харпърс", "Лос Анджелис таймс", "Максуини", "Ню Йорк Таймс", "Отворения град", "Париж"., Playboy, Tin House и много други публикации. Получавал е стипендии от Фондация Ланан, Нюйоркската фондация за изкуства и Фондация Лудвиг Вогелщайн, а през 2011 г. е резидент на писателя в университета Fairleigh Dickinson. Преподава в Колумбийския университет, Ню Йорк Университет, Новото училище, Fairleigh Dickinson, както и в Центъра за поезия на Унтерберг на 92-та улица Y, където той е член на основния факултет.